Тенис лакът

 Болката в областта на латералния (външен или този от страната на палеца) епикондил е описвана под различни имена: инсерционит, периостит, тендинит на m. extensor carpi radialis brevis (ECRB), епикондилалгия, радиален епикондилит, но най-често използваните термини в литературата са „тенис лакът“ или „латерален епикондилит“.

 Болката в областта на латералния (външен или този от страната на палеца) епикондил е описвана под различни имена: инсерционит, периостит, тендинит на m. extensor carpi radialis brevis (ECRB), епикондилалгия, радиален епикондилит, но най-често използваните термини в литературата са „тенис лакът“ или „латерален епикондилит“.

Какво е латерален епикондилит?

Какво е латерален епикондилит?

 Тенис лакътят е често срещано заболяване, дължащо се на хронично претоварване, най-вече в областта на проксималното залавно място на m. extensor carpi radialis brevis (ECRB), предизвикващо микроразкъсвания, които зарастват с непълноценна тъкан, в резултат на което настъпва асептично възпаление, оток и болка.

Оставено без лечение, състоянието хронифицира и може да доведе до значителни ограничения на ежедневните дейности и нарушаване качеството на живот, а при професионални спортисти и до лоши спортни резултати.

Често освен m. ECRB се засягат и екстензорните сухожилия на пръстите – m. extensor carpi ulnaris и m. extensor carpi radialis longus.

 Тенис лакътят е често срещано заболяване, дължащо се на хронично претоварване, най-вече в областта на проксималното залавно място на m. extensor carpi radialis brevis (ECRB), предизвикващо микроразкъсвания, които зарастват с непълноценна тъкан, в резултат на което настъпва асептично възпаление, оток и болка.

Оставено без лечение, състоянието хронифицира и може да доведе до значителни ограничения на ежедневните дейности и нарушаване качеството на живот, а при професионални спортисти и до лоши спортни резултати.

Често освен m. ECRB се засягат и екстензорните сухожилия на пръстите – m. extensor carpi ulnaris и m. extensor carpi radialis longus.

От какво се причинява?

От какво се причинява?

 Най-често се засягат пациентите във възрастта между 30 и 50 години, като честотата при мъжете и жените е еднаква.

Латералният епикондилит може да бъде вследствие на травма, но най-често се свързва с „феномена на претоварване“ при дейности, които изискват повтарящи се проно-супинаторни (завъртане навътре-навън) движения на предмишницата при пълна екстензия (разгъване) на лакътя.

Други фактори за появата му са свързани с дегенерация и нарушаване на локалното кръвоснабдяване на мускулите и сухожилията в областта. Често в покой няма болка, но при т.нар. „екстензорна активност“ болката се появява отново.

 Най-често се засягат пациентите във възрастта между 30 и 50 години, като честотата при мъжете и жените е еднаква.

Латералният епикондилит може да бъде вследствие на травма, но най-често се свързва с „феномена на претоварване“ при дейности, които изискват повтарящи се проно-супинаторни (завъртане навътре-навън) движения на предмишницата при пълна екстензия (разгъване) на лакътя.

Други фактори за появата му са свързани с дегенерация и нарушаване на локалното кръвоснабдяване на мускулите и сухожилията в областта. Често в покой няма болка, но при т.нар. „екстензорна активност“ болката се появява отново.

Кой страда от това състояние?

Кой страда от това състояние?

 Най-често засегнати са някои професии като машинописци, художници, музиканти, електротехници, механици и др. Първоначално състоянието е описано при пациенти, практикуващи тенис и засяга около 1-3% от популацията.

Повече от 50% от непрофесионално занимаващите се с тенис имат това заболяване. В противовес само 5% от професионалните тенис играчи страдат от латерален епикондилит. Състезателите в други спортове като бадминтон и скуош също могат да бъдат засегнати.

При спортуващите оплакванията се дължат на неправилно изпълнение на бекхенд, малък захват на ракетата, прекалено натегната корда на ракетата и играта с мокри и тежки топки.

 Най-често засегнати са някои професии като машинописци, художници, музиканти, електротехници, механици и др. Първоначално състоянието е описано при пациенти, практикуващи тенис и засяга около 1-3% от популацията.

Повече от 50% от непрофесионално занимаващите се с тенис имат това заболяване. В противовес само 5% от професионалните тенис играчи страдат от латерален епикондилит. Състезателите в други спортове като бадминтон и скуош също могат да бъдат засегнати.

При спортуващите оплакванията се дължат на неправилно изпълнение на бекхенд, малък захват на ракетата, прекалено натегната корда на ракетата и играта с мокри и тежки топки.

Каква е клиничната картина и как се диагностицира?

Каква е клиничната картина и как се диагностицира?

 Заболяването се характеризира с постепенно усилваща се болка от външната страна на лакътя, при извършването на репетиторни (повтарящи се) движения с ръцете в спортове като тенис, скуош, гимнастика, акробатика, фитнес и вдигане на тежести.

При прегледа най-често се установява повишена чувствителност и болка при палпация (опипване) в областта на латералния епикондил, засилваща се при проно-супинация на предмишницата. Положителен е „симптомът на Томпсън“ при който се установява болка при опит да се разгъне китката при свит юмрук срещу съпротивление, както и „тестът на облегалката на стола“.

 Заболяването се характеризира с постепенно усилваща се болка от външната страна на лакътя, при извършването на репетиторни (повтарящи се) движения с ръцете в спортове като тенис, скуош, гимнастика, акробатика, фитнес и вдигане на тежести.

При прегледа най-често се установява повишена чувствителност и болка при палпация (опипване) в областта на латералния епикондил, засилваща се при проно-супинация на предмишницата. Положителен е „симптомът на Томпсън“ при който се установява болка при опит да се разгъне китката при свит юмрук срещу съпротивление, както и „тестът на облегалката на стола“.

От образната диагностика рентгенът влиза в употреба по-скоро за изключване на други патологични състояния на лакътя, като в редки случаи може да се забележат малки калцификати в залавните места на мускулите разгъвачи. Ехографията може да даде по-точни данни, визуализирайки проксималната инсерция на мускула и евентуално задебеляване на тъканите около сухожилието в резултат на възпалителния процес. Най-точна оценка може да се направи посредством ЯМР.

От образната диагностика рентгенът влиза в употреба по-скоро за изключване на други патологични състояния на лакътя, като в редки случаи може да се забележат малки калцификати в залавните места на мускулите разгъвачи. Ехографията може да даде по-точни данни, визуализирайки проксималната инсерция на мускула и евентуално задебеляване на тъканите около сухожилието в резултат на възпалителния процес. Най-точна оценка може да се направи посредством ЯМР.

Методи на лечение – консервативно и оперативно

Методи на лечение – консервативно и оперативно

Консервативното лечение на тенис лакътя включва:

• Кинезитерапия, физикална терапия включваща – ултразвук, йонофореза, дълбока трансверзална фрикция, ударновълнова и лазер терапия

• Покой, криотерапия, миопунктура

• Комплекс от упражнения укрепващи мускулатурата около лакътя

• Медикаментозна терапия с НСПВС и аналгетици

• Апликация на кортикостероиди локално

Консервативното лечение на тенис лакътя включва:

• Кинезитерапия, физикална терапия включваща – ултразвук, йонофореза, дълбока трансверзална фрикция, ударновълнова и лазер терапия

• Покой, криотерапия, миопунктура

• Комплекс от упражнения укрепващи мускулатурата около лакътя

• Медикаментозна терапия с НСПВС и аналгетици

• Апликация на кортикостероиди локално

Физиотерапията и кинезитерапията заемат съществен дял в лечението на латералния епикондилит.

 Физиотерапията и кинезитерапията заемат съществен дял в лечението на латералния епикондилит. Приложението им започва още в острата фаза или непосредствено след поставяне на диагнозата, с цел намаляване на болката и продължава в ранния и късния следоперативен период с цел възстановяване обема на движение, функционалността на ставата, профилактика на контрактурите и възстановяване на мускулната сила. В различните етапи се използват специфични комбинации от описаните по-горе средства, чрез изготвяне на индивидуални рехабилитационни програми. Един от най-познатите физиотерапевтични/кинезитерапевтични за справяне с проблема е мануалнта терапия по концепция „Мълиган“.

Приложението им започва още в острата фаза или непосредствено след поставяне на диагнозата, с цел намаляване на болката и продължава в ранния и късния следоперативен период с цел възстановяване обема на движение, функционалността на ставата, профилактика на контрактурите и възстановяване на мускулната сила. В различните етапи се използват специфични комбинации от описаните по-горе средства, чрез изготвяне на индивидуални рехабилитационни програми.

Един от най-познатите физиотерапевтични/кинезитерапевтични за справяне с проблема е мануалнта терапия по концепция „Мълиган“.

 Когато консервативното лечение е с изчерпан потенциал, се преминава към хирургично лечение. По-малко от 10% от пациентите се насочват към оперативно лечение. Индикациите са: неуспех на консервативното лечение с продължителност не по-малко от 6 месеца, наличие на екстра артикуларен калцификат, наличие на множество области на болезненост в областта.

 Когато консервативното лечение е с изчерпан потенциал, се преминава към хирургично лечение. По-малко от 10% от пациентите се насочват към оперативно лечение. Индикациите са: неуспех на консервативното лечение с продължителност не по-малко от 6 месеца, наличие на екстра артикуларен калцификат, наличие на множество области на болезненост в областта.

Източници:

• Journal Medicine & Sport, number 1-2/2019 XV

Източници:

• Journal Medicine & Sport, number 1-2/2019 XV