Навяхвания на глезенната става – обезболяване и рехабилитация
Глезенът е една от най-често уврежданите стави в човешкото тяло. Меките тъкани в областта на глезенната става най-общо се увреждат при внезапно разтягащо движение в ставата.
Причини за възникване и разпространение
-
Липса на добро физическо състояние
-
Стари травми
-
Инциденти
Проучвания
-
Според военномедицинската академия на САЩ, рискът от медиална глезенна увреда при навяхване е по-голям при мъже спортисти, отколкото при жени спортисти.
-
При 22% от хората с повтарящи се навяхвания основен фактор е слабостта на мускулите от латералната (външната) част на подбедрицата – m. peroneus longus и m. peroneus brevis.
Механизъм на получаване на травмата
Временното преминаване на нормалния обем на движение в дадена става, без да се нарушава анатомичната цялост на ставната капсула и лигаментите й, се нарича навяхване или на латински – distorsio.
Най-често механизмът за получаване на дисторзио е индиректен.
В резултат на увредата ставните елементи се преразтягат или частично се разкъсват, без да има трайно разместване на костите една спрямо друга.
Типичното навяхване се осъществява при внезапно усукване на ходилото, стъпване по неравна повърхност или прилагане на необичайно голяма сила върху ставата.
Най-често уврежданията се получават в спортове като футбол, баскетбол, волейбол и леката атлетика.
Пренасянето на цялата тежест на тялото върху обърнат навън или навътре глезен е предпоставка за преразтягане, съответно вътрешните или на външните ставни връзки.
Приблизително 85% от всички навяхвания са тези на латералните лигаменти (ATFL, PTFL, CFL), 5% са еверзионни навяхвания на делтоидния лигамент и 10% касаят синдесмозата.
Симптомите на навехнатия глезен включват:
-
Болка
-
Подуване
-
Промяна в движенията на глезена
-
Промяна в контура на глезена – деформация
-
Промяна в температурата, цвета или чувствителността на кожата
Лечение – обезболяване и рехабилитация
Обезболяване
Болката е основният симптом при дисторзия на глезена. Тя може да бъде с различен интензитет, който невинаги отговаря на степентта и тежестта на увреждане на връзките. Обезболяващите и противовъзпалителните средства са основен метод за справяне с болковия синдром.
Рехабилитация
При навяхвания от първа степен, когато структурната цялост на връзковия апарат на глезена не енарушена, целта на кинезитерапията е да повлияе на симптомите вследствие на травмата: оток, болка и нарушена подвижност.
-
Средства за повлияване на отока – компресивна превръзка, криотерапия и кинезиотейпинг
При навяхвания от втора степен, когато налице е увреда на ставната механика (частично нарушаване цялостта на синдесмозата) и връзковия апарат, лечението отново е консервативно.
-
Глезенът се имобилизира в лека дорзална флексия (контрашпиц) и инверзия (завъртане навътре)
-
Криотерапия на всеки три часа през първите 72 часа и елевация (повдигане) на крайникa
При тежки дисторзии от трета степен, когато налице е разкъсване на ATFL, съчетано с пълна увреда на CFL, се наблюдава абсолютна ставна нестабилност.
-
Оперативно лечение
-
Рехабилитация
Заключение
Мекотъканните увреди на глезена са чести травми и могат да се проявяват с различна по тежест клинична картина. Подходът към лечението – диагностициране, обезболяване и правилна рехабилитация, са ключови за пълното възстановяване и възвръщане към нормалния ритъм на живот на всеки пациент.
Източници:
-
Journal Medicine & Sport, number 3-4/2016 XII
Глезенът е една от най-често уврежданите стави в човешкото тяло. Меките тъкани в областта на глезенната става най-общо се увреждат при внезапно разтягащо движение в ставата.
Причини за възникване и разпространение
-
Липса на добро физическо състояние
-
Стари травми
-
Инциденти
Проучвания
Според военномедицинската академия на САЩ, рискът от медиална глезенна увреда е по-голям при мъже спортисти, отколкото при жени спортисти.
При 22% от хората с повтарящи се навяхвания, основен фактор е слабостта на мускулите от латералната (външната) част на подбедрицата – m. peroneus longus и m. peroneus brevis.
Механизъм на получаване на травмата
Временното преминаване на нормалния обем на движение в дадена става, без да се нарушава анатомичната цялост на ставната капсула и лигаментите й, се нарича навяхване или на латински – distorsio.
Най-често механизмът за получаване на дисторзио е индиректен.
В резултат на увредата ставните елементи се преразтягат или частично се разкъсват, без да има трайно разместване на костите една спрямо друга.
Типичното навяхване се осъществява при внезапно усукване на ходилото, стъпване по неравна повърхност или прилагане на необичайно голяма сила върху ставата. Най-често уврежданията се получават в спортове като футбол, баскетбол, волейбол и леката атлетика. Пренасянето на цялата тежест на тялото върху обърнат навън или навътре глезен е предпоставка за преразтягане, съответно на вътрешните или на външните ставни връзки.
Симптоми:
-
Болка
-
Подуване
-
Промяна в движенията на глезена
-
Промяна в контура на глезена – деформация
-
Промяна в температурата, цвета или чувствителността на кожата
Лечение – обезболяване и рехабилитация
Обезболяване
Болката е основният симптом при дисторзия на глезена. Тя може да бъде с различен интензитет, който невинаги отговаря на степентта и тежестта на увреждане на връзките.
Обезболяващите и противовъзпалителните средства са основен метод за справяне с болковия синдром.
Рехабилитация
При навяхвания от първа степен, когато структурната цялост на връзковия апарат на глезена не е нарушена, целта на кинезитерапията е да повлияе на симптомите вследствие на травмата: оток, болка и нарушена подвижност.
-
Средства за повлияване на отока – компресивна превръзка, криотерапия и кинезиотейпинг
При навяхвания от втора степен, когато налице е увреда на ставната механика (частично нарушаване цялостта на синдесмозата) и връзковия апарат, лечението отново е консервативно.
-
Глезенът се имобилизира в лека дорзална флексия (контрашпиц) и инверзия (завъртане навътре)
-
Криотерапия на всеки три часа през първите 72 часа и елевация (повдигане) на крайника
При тежки дисторзии от трета степен, когато налице е разкъсване на ATFL, съчетано с пълна увреда на CFL, се наблюдава абсолютна ставна нестабилност.
-
Оперативно лечение
-
Рехабилитация
Заключение
Мекотъканните увреди на глезена са чести травми и могат да се проявяват с различна по тежест клинична картина. Подходът към лечението – диагностициране, обезболяване и правилна рехабилитация, са ключови за пълното възстановяване и възвръщане към нормалния ритъм на живот на всеки пациент.
Източници:
-
Journal Medicine & Sport, number 3-4/2016 XII